Велики Преслав е столица на България от времето на Първото българско царство (681-1018 г.). След официалното приемане на християнството в България (864 г.), в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е провъзгласен за столица на Българската държава от цар Симеон (893-927 г.). Изборът на Преслав за новата столица на християнска България съвсем не е бил случаен – изградените укрепителни съоръжения, стратегическото му военно-административно положение и християнската традиция, която безспорно е съществувала по тези места още през късната античност (ранновизантиската епоха), са едни от основните причини Велики Преслав за кратко време да оправдае името си и да се утвърди като административен, религиозен и културен център на средновековната българска държава. Градът се превръща в най-красивия и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа.
Както в Константинопол, така и във Велики Преслав идеята за единство и хармония на църковната и светската власт намерила въплъщение в архитектурното структуриране.
Освен Вътрешният и Външният град бил също силно застроен, като там са се намирали голям брой граждански постройки, занаятчииници, магазини с много търговски площади, черкви и манастирски комплекси, казарми. Силно развитие в Преслав получава църковното строителство, което започнало в рамките на страната, веднага след покръстването (864 г.). Църкви били издигани и върху основите на порутени прабългарски или славянски езически капища (светилища). Отличителна черта на втората българска столица е наличието в града и в неговата околност на поразяващи с внушителността си манастири. В повечето случаи преславските църкви били част от манастирските комплекси, разположени във външния град или извън крепостните стени.
 Безспорно, най-значимият и уникален, археологически паметник от периода на „Златния век“ на българската средновековна култура си остава Кръглата – Златна църква в Преслав. По поръчение на Цар Симеон Велики тя е построена във външния град, южно от цитаделата и прави впечатление с оригиналното си решение. След възстановяването на българската държавност, в годините на Второто Българско царство (XII-XIV в.), градът е важен административен и митрополитски център, а прилежащата му територия е наричана „Петрова земя”, тъй като станала имение на оттеглилия се от престола цар Петър II. През този период Преслав е и седалище на епископ. През 1388 г. Преслав е превзет и разрушен от войските на османския пълководец Али паша. Селището възниква на сегашното си място през османското робство. В турски данъчни регистри от 1573, 1585 и 1620 г. е отбелязано с името Ески Стамболук (Стари Истанбул), единствено това наименование напомняло за някогашното величие на старата столица.