Свидетелство за будния дух и християнска вяра на местните жители през Възраждането, е запазеният и до днес православен храм "Св. апостоли Петър и Павел". Приютена в китен двор, опасан от невисок зид, старинната черква с над 200-годишна история впечатлява както с автентичната си архитектура, така и със своя иконостас – шедьовър на българската възрожденска иконопис. Храмът е най-старата, действаща църква във Варненска и Великопреславска света духовна митрополия. Той е изграден през 1808 г. със специален берат (акт на султана на Османската империя) и съобразно изискването да е вкопан в земята, или да не е по-висок от султана, качен на кон. През 1828-ма, по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., той е опожарен до основи, но скоро след това с разрешение на султан Махмуд II е възстановен и в този си вид – вкопана в земята трикорабна псевдобазилика с открита нартика с каменна колонада, е запазен и до днес. Амвонът на църквата е уникален и символизира Ноевия ковчег. Запазен е и балконът от древно време, който е оцветен с растителни бои. Забележителни са също и каменните капители, поставени за основи на колоните в храма, които са автентични от стария град. Централната колона, смятана за основно поддържаща храма е с най-масивен капител, който е с издялана украса.
 Годината на възстановяването на храма в различните източници варира, но мнозина посочват като най-вероятна 1830-та или 1835-та, от която са и съхранените до днес четири дискоса (кръгли подноси, върху които се събират помощи), дарени от Петър поп Николович.
 В изящния възрожденски иконостас могат да се видят иконите, дело на известните зографи Анастас Кръклийски от Лозенград и Никола Василев от Шумен. Сред тях особено внимание заслужава най-старата икона в храма – тази на Св. Пантелеймон, изрисувана от Анастас Кръклийски през 1866 г. и известна още като "обществената икона", защото средствата за нея са събрани от местните чорбаджии. Внимание заслужава и изрисуваната от Никола Василев храмова икона на светите апостоли Петър и Павел със запазен до днес надпис с ктиторите и годината 1885-та. В храма са съхранени още потир от 1847 г. и водосветен купел от 1879 г.
 В черковния двор вниманието привличат камбанарията, издигната по повод честването на 200-годишнината на храма и красивата каменна чешма във възрожденски стил, украсена с мраморни икони на Св. Св. Петър и Павел, Св. Архангел Михаил и Св. Св. Кирил и Методий. Тук е и надгробната плоча от 1824 г. на първия храмов свещеник поп Харизан.
 В чест на 1100–годишнината от Преславския събор и обявяването на Преслав за столица на България, през 1993 г. църквата е реставрирана. Сега е действащ храм и предпочитано място за провеждане на ритуали – църковни бракосъчетания, кръщенета, водосвети и др.