Преди днешния храм в село Драгоево е имало малка черквица, строена около 1840 г. и носеща името "Св. Троица". При опожаряването на Драгоево през 1826 г. е опожарена и църквата.
 През 1870 г. драгоевци решават да си построят нова църква. Нарастването на населението в селото и решаването на църковния въпрос в Цариград изглежда дава допълнителен стимул за построяването й. По начало сградата на храма е трябвало да бъде вкопана в земята, както е било наредено по турските закони. Но драгоевци започнали да я строят и не се вслушали в нареждането на Дануш бей, който им дал разрешение от турската власт "берат" за построяването й. Църквата е построена през 1871 г. от търновски майстори-зидари с главен майстор Драгошин, чието име било издълбано върху престолния камък.
 Една част от иконите върху иконостаса са рисувани от шуменските иконописци Христо Беделев и Никола Василев. Други са пренесени от старата църква. Дърворезбата по иконостаса е между най-богатите образци, запазени в района, изработен е от тревненски майстори.
 На 14 октомври 1871 г. Петковден, църквата бива осветена и приема първите си богомолци. Този ден става традиционният празник на селото или, с други думи Драгоевският събор. Камбанарията е построена самостоятелно, през 1895 г., северно от черквата. На нея има надпис: "Съзидана с иждивението на Каро Г. Дойков из с. Драгоево, на 1-вий юлий 1895 г.". При построяването на камбанарията Каро Дойков дава 1 000 гроша за тази цел. Камбаната е закупена от дядо Станю Чапкънов, който отива чак в Русе със своите коне и каруца за да я докара.