България е получила близо 32 млрд. лв. от европейските фондове. Най-много от тях са похарчени в София – 6,2 млрд. лв., като най-големите суми са изплатени по проекти, свързани с разширение на метрото в столицата. Следват област Пловдив с 1,6 млрд. лв., където най-скъпите проекти са за водите, водоснабдителната и канализационната мрежа, и област Бургас – обходния път на гр. Бургас и модернизация на обществения транспорт.
 Прегледът на базите данни в Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН и ИСУН 2020) позволява и проследяване на изплатените средства по общини.
 Областният център град Добрич е получил 2733 лв. европейски средства на човек, в община Добричка – 1779 лв., Генерал Тошево – 2327 лв., Крушари – 1945 лв., Тервел – 1365 лв., Шабла – 2569 лв., Каварна – 2128 лв. и Балчик – 1493 лв.
 За периода 2007-2024 г. областният център град Добрич е получил 192.4 млн. лв. европейски средства, община Добричка – 30.7 млн. лв., Генерал Тошево – 25.1 млн. лв., Крушари – 6.1 млн. лв., Тервел – 16.3 млн.лв. лв., Шабла – 9.9 млн. лв., Каварна – 27.5 млн. лв. и Балчик – 24.4 млн. лв.
 Като цяло по-големият размер на похарчените в даден регион еврофондове отразява най-вече наличието на значими проекти в инфраструктурата – столичното метро, пътища и магистрали, водни цикли и т.н., които по своята същност изискват повече средства.
 Спрямо населението усвоените евросредства средно за страната са близо 5 хиляди лева на човек.
 До края на 2024 лв. всяка община в страната е усвоила поне 500 лв. европейски средства на човек, а първенците – над десет пъти повече.  В област Добрич няма община, където средно на човек са изплатени под хиляда лева.  
 Особено в малките общини със сравнително ограничен административен капацитет усвояването е по-трудно. Нещо повече – то често отмества фокуса на администрацията от подобряване на бизнес средата и привличане на инвестиции, които дългосрочно да повишат местния стандарт на живот, към подобряване на градската среда с невинаги ясна полза, като например изграждане на стадиони, градинки и транспорт при неясна перспектива за дългосрочна устойчивост и осигурено финансиране на поддръжката. Това още веднъж показва нуждата от фискална децентрализация, която да увеличи капацитета на всяка община да събира повече собствени приходи, с които да решава местни проблеми по преценка и след решение на местната общност.