Късноантична и средновековна крепост Калето се намира на 0.72 КМ. югоизточно по права линия от центъра на село Одърци. Изградена е върху хълмообразен скалист полуостров със заравнено било, оформен във високия и стръмен южен склон на Добруджанското плато от два странични дола. Късноримското укрепление е преобразувано през ранновизантийската епоха в укрепено селище. Построено е през 30-те или 40-те години на IV в. от римляните с чисто военно-стратегическа цел. Трансформацията в укрепено селище започва вероятно още в края на IV в. След това в края на IV или началото на V век, крепостта е била разрушена и опожарена вероятно от готи или хуни. Животът тук бързо се възстановил и продължил без особени сътресения през целия V в. В първата половина на VI в. се извършва капитален ремонт на крепостта, като се повишава отбранителната мощ на крепостните съоръжения, а улиците са настлани с каменни плочи. Крепостната стена е дебела от 2 до 2.9 м. и огражда пространство от близо 11 дка с форма на неправилен шестоъгълник, издължен в посока север-юг. Лицевата страна на стената е била изградена от грижливо обработени варовикови блокове, положени в правилни редове. Вътрешното лице е по-небрежно оформено. Средата е запълнена с ломени камъни, споени с хоросан. Особено солидно е укрепяването откъм най-достъпната северна страна, където шийката на полуострова, е била пресечена с дълбок ров, изкопан в скалната почва. Северната куртина е снабдена с пет кули, като тази в североизточния ъгъл е кула- порта.
 В южния край на крепостта има още една кула. Укреплението в Одърци представлява своеобразен парадокс в късноримската военна архитектура. Изградените в рамките на една и съща строителна кампания шест кули са от 4 различни типа, единият от които е представен с два различни варианта. Засвидетелстваните тук две полигонални кули нямат паралели в провинция Скития. Същото се отнася и за кулата-порта. Кулите на северната стена, като изключим кулата-порта, се издават пред фронта на отбраната. Кули 1 и 3 са с четириъгълен план. Кула 2 е полигонална с пет външни стени. Кула 6, която също е полигонална, но е четиристенна.  През първата половина на VI в. северната стена била подсилена. Между кула 3 и 4 била допълнително иззидана плътно прилепнала до първата втора стена, широка 1.6 м. Най- западната кула е била преработена от куха в плътна кула. Укреплението е престанало да съществува в първата половина на VII в. Българите на същото място, след това изграждат укрепено селище.