Овеч е каменна крепост, разположена на величественото плато източно от гр.Провадия, познато под името Калето.
 Прекрасното разположение на платото във форма на кораб вероятно е било забелязано още от траките. През втората половина на III век крепостта възниква като късноримско укрепително селище, когато зачестяват набезите от север към Римската империя, под името Проват - в превод „теснина”, „пролом”. Така селището се развива до средата на VII век, след което за няколко столетия според археологическите данни престава да съществува до Х век. По-късно българите наричат крепостта Овеч, но в историческите хроники от XII век се среща и под името Бурфанто. След като през 1388г. е завладяна от османските нашественици получава името Таш хисар (Каменна крепост). През годините Овеч е населяван от траки , римляни,
византийци, славяни, българи, турци.
 Уникалните природни дадености правят крепостта трудно превземаема. Скален
венец с височина от 11 до 25 метра опасва цялата площ на крепостта. Независимо от това
яки крепостни стени се издигали в северната част, където е главната порта на твърдината.
Тя е свързана със съседното плато, наречено Табиите (укрепление) с уникално мостово
съоръжение, дълго 160 метра. Над изкуствено прокопан провлак с дължина 8 м и
дълбочина 5 м бил изграден подвижен мост, защитаван от правоъгълна кула. Изсечен в
скалата път, засводен на повече от 10 метра, води навътре в крепостта.
 Овеч вероятно е съществувал и през Първата българска държава, но засега няма
достатъчно основания за това, освен намерените 2 надписа на хан Омуртаг за времето на
неговите походи срещу франките и маджарите, където загиват споменатите в надписа
военачалници.
 Истинският разцвет на крепост Овеч е през XII-XIV век, когато тя се обособява
като един от най-големите административни, духовни и военни центрове по време на
Втората българска държава. Крепостта е във владенията на брата на цар Асен I -
Петър. По това време е и седалище на митрополия. Това се доказва от една каменна
матрица за печати, открита при археологически проучвания на крепостта с надпис
„митрополит“ на нея.
 Има сведения, че крепостта е свързана с имената на още двама български царе -
Калоян, който я обитавал преди похода си към Варна, и Ивайло. Според известни
български историци Ивайло е един от градоначалниците на крепостта и оттук предприема
отбранителни боеве срещу татарските набези и похода си към Търновград.
 В крепостта са запазени основите на три средновековни църкви, най-голямата от
които е митрополитска-трикорабна едноабсидна. Археологическите проучвания на Провадийската крепост продължават близо
половин век. Изяснени са много въпроси. Твърдината обаче продължава да пази още
тайни. Вероятно в следващите години част от тях ще станат достояние на обществеността.
След частична реставрация, през последните няколко години Овеч се оформи като
една от най-интересните туристически дестинации в района. Крепостта е лесно достъпна
от Провадия. До нея може да се стигне от източната страна по шосе и макадамов път,
който достига до подножието на платото, след което по автентични каменни стъпала за
десетина минути може да се стигне до горе. Друг вариант за достъп е от запад - по
живописна пътека откъм града и после по вита метална стълба със 111 стъпала.
Крепост Овеч е недвижим паметник на културата от национално значение.