Хубаво засенчената местност "Траката" още в началото на миналия век се свлича и пропада към морето заради подпочвените води. Още тогава държавата премества шосето с няколко метра и е принудено да прави дренажи, за да отвежда подпочвените води надолу. Това разказват от Регионалната библиотека в един от откъсите, посветени на околностите на някогашна Варна.
 "Траката" дължи името си на варненския гражданин Тракоолу, който е имал тук кьошк и лозя. Местността се явява междинен пункт по пътя за Евксиноград, Св. Константин и Узун кум.
 До местността се стига по път, който тръгва на север от Варна, край двора на Варненското търговско пристанище и морската градина. Това е шосето Варна – Евксиноград – Св. Константин. То е единственото за времето си кетонирано шосе, което винаги се поддържа добре.
 Пътят минава край много вили из лозята и след четвъртия километър се изкачва по "Баирбаши". Вдясно от пътя, се разстила обширно море и се вижда значителна част от крайбрежието - от нос Калиакра чак до нос Емине. След още няколко извивки шосето стига до хубаво засенчената местност "Траката".