Морската градина във Варна - символ на морската ни столица

Морската градина е един от символите на град Варна. Разположила е своите красиви и прохладни алеи по цялата крайбрежна алея в града. Характерни за Морската градина са поддържаните прекрасни градински площи, тихите алеи, красивата многообразна естествена растителност и множеството културни паметници, намиращи се на територията й. Внушителният централен вход на Морската градина, оформен с колони е построен през 1939 година по проектна тогавашния главен архитект Георги Попов.

След Освобождението, през 1881 г. кметът Михаил Колони пръв поставя въпроса за създаването на градска градина (зад Театъра) и съвременен приморски парк. Активността на Михаил Колони и съидейниците му бързо дала резултати - градината скоро стигнала 26 дка, засадени били първите 130 дръвчета, поправени били пътеките.

Завинаги Морската градина се свързва с името на чеха Антон Новак. По молба на варненската община през 1894 г. Карел Шкорпил поканил във Варна паркостроителя, специализирал в дворците Шьонбурн и Белведере във Виена. Той се заел с ентусиазъм и в кратко време кланицата и сметището били преместени, брегът почистен, започнало и облагородяването на мястото зад дерето до гробищата. Огромна била работата по набавянето на подходяща дървесна растителност. С каруци били пренасяни ценни видове от Варненско, от Лонгоза и Странджа, от Средиземноморието и Цариград. Скоро Морската градина си спечелила славата на най-красивия парк на Балканите.

На 7.3.1897 г. общинският съвет решава да се направи резервоар (шадраван) зад бюфета (на мястото на сегашното "Морско казино").

На 25 септември същата година, разглеждайки състоянието на градината, се взема решение "Да се разработи още неразработената част от градината оттатък дерето, като се продължи до гробищата." В заседание от 24.1.1898 г. е възложено на Анток Новак да изработи план за засаждане на "чуждоземни дръвчета", доставени от Цариград, ведно с "чимово семе". В друго заседание от 16.1.1899 г. Новак е натоварен да направи ситуационен план, по който да се разработи необработената още част от градината.

С протоколно решениe № 4 от 1.4.1908 г. комитетът решава да се изгради Алея на Възраждането с паметници на Христо Ботев, Васил Левски, Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим I, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов. За реализирането на поставената цел комитетът събира доброволни средства от частни лица, общини, окръжни съвети, дружества и от държавата. Съгласно чл.6 от устава на комитета, първият паметник на Христо Ботев е трябвало да се издигне само с лични средства, събрани от членовете-инициатори, на брой двадесет и един варненски граждани. Комитетът си поставя за цел всяка година на 27 юли да се открива по един паметник, но балканската и Първа световна война попречват за реализирането на това високо патриотично начинание.
                                 Потъването на Варна

а последните 20 години "морската столица", както често наричат Варна, е имала само двама кметове - левият, макар и формално безпартиен, Кирил Йорданов и десният Иван Портних (ГЕРБ). Но въпреки номиналната несъвместимост на политическите си платформи и двамата се оказаха подкрепени от едно и също мнозинство. То беше сглобено от политически номади, безпринципна клиентела и търговци с избиратели. Предадена отвътре, Варна се оказа в плен на два монопола - политически и икономически. А след това и плячкосана.
Лоши спомени

През 1999 г. Кирил Йорданов, по това време депутат в 38-то Народно събрание от т.нар. "гражданска квота" на БСП, печели първия си мандат. В тази кампания той е подкрепен от аморфната коалиция на няколко десетки леви и патриотични партии и сдружения, по-голямата част от които неизвестни никому до този момент. Но решаващи за успеха му са не те, а котерийните битки на клиентелата в разпадащия се Съюз на демократичните сили и задкулисната подкрепа на ТИМ - единствената оцеляла от всички трибуквени групировки на прехода. По това време все още никой не подозира, че от този момент нататък градът ще поеме бавен, но неотклонен курс надолу. А "дневникът" на случилото се с третия по големина град в страната ще очертае траектория, по която с няколко обиколки закъснение ще поеме и цялата страна.

Като опонент на Йорданов в кампанията за местните избори през 2003 г. централното ръководство на СДС наложи слаба и неизбираема кандидатура. Тогавашният председател на местната структура на сините - Янко Станев, размени мълчането си срещу правото да подреди собствена листа от общински съветници. Горе-долу по същото време, когато от СДС си тръгнаха Йордан Цонев и Христо Бисеров, Станев бе изключен от партията, но като известните си съпартийци набързо стана член на ДПС и дори оглави градската организация на партията. Така Станев пое по пътя си на класически политически номад, след когото винаги оставаха лоши спомени. Заедно с него в услуга на ДПС, или всеки, комуто могат да послужат, премина цялата дясна опозиция в Общинския съвет във Варна, но и трите цигански гета в града с около 3 хил. избиратели. С тяхна помощ още на следващите общински избори през 2007 г. ДПС удвои съветниците си в града, а Кирил Йорданов спечели трети, след това и четвърти мандат.
Много палми и две оранжеви "Ламборгини"

Времето, в което политическият монопол във Варна бе окончателно наложен, съвпада с мандатите на НДСВ и последвалата го тройна коалиция. Точно в този епизод от последните 20 години на Варна тя все повече започна да прилича на овехтял лунапарк.

Състоянието на градската инфраструктура с всеки изминал ден ставаше все по-драматично въпреки главоломно растящите разходи за поддръжката й. В края на третия мандат на Йорданов картината на градския пейзаж стана гротескна. През лятото пословично разбитите улици на града бяха украсени със 150 палми с годишна издръжка, надхвърляща 1.4 млн. лв. Зимата идваше с друг декор - най-впечатляващата, но и най-скъпа коледна украса в страната. Независимо от сезоните две абсолютно еднакви оранжеви "Ламборгини" кръстосваха оглушително улиците на града. Упоритата градска мълва разказваше, че в тях се вози семейството на един от "абонатите" за обществените поръчки на местната администрация.
Фокус-бокус

Зад паравана на екзотиката и пъстрите илюминации публичната собственост във Варна чезнеше като в ръкава на илюзионист. От този период в докладите на Сметната палата влиза куриозният случай, при който договори за ремонт на общинска инфраструктура на стойност 50 млн. лв. са прекратени по искане на изпълнителите след отказ на общината да повиши цените. Но това се оказва само "димна завеса". След нова процедура договорите, сключени за същата дейност, са вече за 140 млн. лв.