Две непознати досега производствени структури откриха археолозите, водещи проучването на Праисторическия соледобивен и градски център Провадия – Солницата. За това се похвали самият екип, ангажиран с разкопките.
 Производството на сол край Провадия е хилядолетно и след непрекъснато усъвършенстване в средата и втората половина на петото хилядолетие преди Христа добивът достига промишлени за епохата количества. Тогава са използвани съоръжения във вид на дълбоки ями с над 10 – метров диаметър. При едно зареждане са се получавали до 5 тона твърда сол. До момента археолозите са проучили три такива съоръжения в района на комплекса. Установено е мястото на още две. В границите на част от съоръженията са извършвани различни дейности, някои от които също свързани с производството на сол.
 „Край една от големите ями разкрихме две непознати досега производствени структури. Представляват масивни термични съоръжения, наподобяващи куполни пещи, но със значително по-големи размери. Имат приблизително правоъгълна форма. Дължина на едната е 4 м, а на другата - 5 м, ширината им е 3 - 3,20 м. Отворът е на едната къса страна. Стените на пещите са изградени от камъни и глина и са с дебелина около 40 см. Полуцилиндричният купол е от глина с дебелината около 40 см. Отвътре пещите са добре обмазани. Според разкритите останки вътрешното пространство на термичните съоръжения е било с височина над 1 м. Останките и на двете производствени пещи са силно изпечени. Това подсказва, че в тях е поддържана температура, по-висока от необходимата за изпаряване на разсола (около 105 градуса). Вероятно пещите са използвани за допълнително изсушаване и изпичане на получената в големите производствени ями влажна сол. Това е ставало в сравнително малки цилиндрични или обърнатоконични керамични съдове с различни размери. Цели или фрагменти от по-малки производствени съдове са открити както в района на производствения комплекс, така и в пластовете на селищната могила. Те са използвани като мярка за определено количество сол. Чрез допълнително изпичане на влажна сол в тях са получавани твърди тела, използвани като разменно средство (пари) с определен еквивалент, т.е. солни кюлчета.“, споделят археолозите в официалната фейсбук страница на обекта.