Археологическата и историческа наука идентифицира Златния храм от преписката на Тудор Доксов с Кръглата църква, построена върху висока изкуствена тераса на 200 метра южно от владетелските дворци и в близост до мястото, където река Тича - днешна Камчия излиза от Върбишки пролом.
 Кръглата църква има свое оригинално архитектурно решение и богата вътрешна и външна украса. Тя има кръгъл наос /официалното място да останеш сам с Бога/, с разчленен от екседри /ниши/ стени и централно разположен амвон, двуетажен притвор /предверие/, с две кули и две помещения от северната и южната страна, а на запад – открит  атриум /двор/ с кладенец в средата. По мазилката на стените й са се запазили рисунки и глаголически и кирилски надписи – графити, които са едни от най-ранните паметници на Старобългарската писменост. Южно и източно от храма се е разгръщал манастирски комплекс, в който са съществували ателиета за рисувана керамика и разноцветни мозайки.
 Архитектурната идея за Кръглата църква не е възникнала в Преслав. Тя е материализирана още в късно римската и ранновизантийска храмова архитектура. Изящната пластична украса и цялостна декоративна система на Кръглата църква намира близки паралели с някои Константинополски църкви от X век. Това свидетелства за широките познания и възможности на българските архитекти и майстори, създали този забележителен храм.
 Строена по поръка на цар Симеон, Кръглата /Златна/ църква и манастирът около нея се превърнали в един от центровете на книжовната и художествена култура на столицата Преслав и християнска България.