Със символиката на живота като постоянен устрем и непрекъснато израстване „Изгубените песни на Сизиф“ от Петър Керкелов поднасят Венета Нейнска, Стефан Хаджиев и авторът във визуалната среда на Петко Танчев. Премиерата е на 12 септември в Културен център „Мелницата“ в Балчик при вход свободен. В амплитудите на живота непрекъснато израстваме – узнаваме все повече, ставаме все по-силни и ни става все по-леко. Вървейки нагоре, гледаме към слънцето, в движението надолу се вглеждаме в себе си. Никога не губим вярата, винаги устояваме и всеки път има смисъл. Тези хуманистични идеи предава на много нива композицията „Изгубените песни на Сизиф“ на Петър Керкелов, специално създадена за Венета Нейнска – пиано, Стефан Хаджиев – виолончело, и самия автор – електроника, във визуална среда, сътворена от Петко Танчев. Новаторският мултимедиен концерт-спектакъл ще има своята премиера на 12 септември от 19 ч. в Културен център „Мелницата“ в Балчик при вход свободен. Събитието е организирано от Sofia Art Institute, а проектът е подкрепен от Национален фонд „Култура“. И макар митът за Сизиф да разказва история, ще го чуем и видим не в линеен вид, а като цялостна осмислена и изградена структура в хореография на звуци и образи, която ще отвори въображението на аудиторията. „Вярвам, че митовете са вечната книга на човешката душа. В „Изгубените песни на Сизиф“ търся техния глас – в стенанията на виолончелото, в сиянието и мрака на пианото и в танца на преходното безсмъртие,“ казва Керкелов за своята творба. Музиката, която чува в света на съвършенството, той предава на несъвършен по своята природа нотен език, за да ни въздигне в интерпретацията на артистите. Тя ще предаде движението на човешката душа с раждането и полета нагоре към вселената на въображението, навлизането навътре в себе си с падането към смъртта, последвана от възкресение. Творбата ще ни позволи да се видим в тази картина на живота, в който стремежът ни не отслабва въпреки привидната невъзможност да се осъществи. Така тя ще ни покаже нашето величие – да се докосваме до възвишеното и да го пресъздаваме в човешкия свят, осъзнали се самите ние като въплъщение на божественото. Укрепнали, ще преодолеем поредното препятствие и, макар да не знаем какъв е смисълът, ще намерим себе си в усилието и борбата. Създавайки философска творба за онова, което постоянно ни движи, композиторът Петър Керкелов открива в музиката онова, което Албер Камю показва в своя „Мит за Сизиф“ – кратките мигове на свобода, в които героят се спуска след камъка по склона. В тези моменти на просветление тежестта на наказанието се превръща в танц, а отчаянието – в красота. В неговото произведение Сизиф е представен не като образ на безсмислието, а като символ на непрекъснатото преобразяване и на вътрешната свобода. Така се раждат четирите глави на творбата: „Врата“, която се отваря с раждането, „Прозорец“, от който се устремяваме към небето, падаме в „Море“, а над нас винаги грее „Слънце“. Отправили сме се към него, не за да бъдем изгорени, а за да полетим.