Още в периода на ранното християнство по поречието на Суха река в Добруджа възниква колония скални манастири. Тя се разполага недалеч от късноантичните крепости до село Голеш, Силистренско, село Балик и село Оногоур, oбщина Тервел в граничните райони между общините Добричка и Тервел. Колонията се простира в протежение на около 40 км по поречието на Суха река, като най-южната й точка е при село Хитово (Община Добричка), а най-северната – при с. Голеш, oбщина Кайнарджа. За център на монашеския живот се приемат големият скален манастир, известен като Гяур евлери, недалеч от с. Крагулево, oбщина Добричка и групата скални манастири в подножието на крепостта при с. Балик. На юг и на север от него са разположени дъщерните му скитове, килии и църкви. Предполага се, че в случая става дума за едни от най-ранните скални манастири не само в България и на Балканите, но и в Европа. Началото им се отнася към V–VІ в., а краят им – към началото на ХІ в. За последното загатват някои от рисунките и знаците особено знакът IYI в скалния манастир около Хитово. Това предположение е потвърдено от откритите при разкопките в скалния комплекс „Гяур евлери” фрагменти от старобългарски съдове от края на ІХ до началото на ХІ в.
 Скалният манастир „Асар евлери” включва църква, погребален параклис и спално помещение. Църквата е с голям наос с правилна апсида върху източната стена и обширен притвор. Има и кладенец за вода, който достига до реката. Южно от църквата е манастирското спално помещение. По стените има няколко ниши, а в северния край – скална тоалетна. Северно от църквата е погребалният параклис. Върху източната стена е оформена олтарна ниша, а в пода са вкопани няколко гробни камери. В същата посока по малък коридор и изсечена в скалата пътечка се достига до няколко килии.
 Скалният манастир ”Гяур евлери” е считан от някои изследователи за най-големия ранновизантийски скален манастир от V–VІ в. в България. Разположен е на три нива и включва църква, параклис, игуменарница и голямо общежително помещение. Централната църква католикон е старателно изсечена с наос под формата на квадрат. Върху източната стена е оформен триделен олтар. По коридор се достига до голямо общомонашеско скално помещение, в което е вдълбан кладенец за вода. Църквата има квадратен притвор, а до него параклис с правоъгълна апсида. Северно от параклиса са трапезарията и игуменарницата. Манастирът е използван отново през Х в., за което свидетелства намерените в подножието керамика и надписи.
 Северно от манастира има още две уединени отшелнически килии и църква-гробница „Сандъкларъ маара”, сред местните хора наричана още „Сандък пещера” за погребение на монасите.
Скалната обител „Тарапаната” сред местните хора наричана още „Монетарницата“ се намира на десния бряг на Суха река на около 300 м западно от „Сандъкларъ маара”. На два етажа са оформени 4 помещения. На долния етаж има килия и параклис с ниша в източната стена. До северната стена е изсечена гробна камера. Горният етаж включва същите помещения. Върху източната му стена е оформена аркирана олтарна ниша, а край северната стена е изсечена скамейка и гробна камера. От параклиса по тясна пътечка се достига до триъгълна килия. Тази обител, както и "Гяур евлери", също е използвана през Х в. За това свидетелстват няколко кирилски надписа и кръстове с разклонени краища.