Преслав става втората столица на Първото българско царство в 893 г. Година предшествана от бурни събития - войни, покръстването на българите от Борис І, реакцията на болярите и опита за реставрация на езичеството от Владимир - Расате наследника на Борис І.Окончателно късайки с езичеството  Преславският събор провъзгласява българския език за официален в богослужението, нова столица Преслав  и високообразованият Симеон за български княз. Така година след година на мястото на съществувалия още от времето на хановете Крум и Омуртаг военен лагер-аул израства българската столица. Разположена на приблизително 3,5 кв.км., оградена на запад от хълма "Зъбуите", вписана на юг до Преславска и Драгоевска планина, на изток от поречието на р. Тича /Камчия/ и на север до южните части на сегашния град. Като столица на силна и могъща държава градът е опасан от високи крепостни стени, които ограждали територии условно наречени Външен и Вътрешен град с височина не по-малко от 10 м. Археологическите проучвания на терена  успоредно и в близост до южната стена на вътрешния град разкриха и трета стена, която вероятно е подсилвала отбраната на цитаделата през различните периоди на съществуването на града. В четирите си посоки стените завършват с кръгли кули, а портите от север, юг и изток са се издигали във височина на почти 14 -15 м. с масивни почти квадратни кули, затварящи тунел с двойна дървена и спускащи се  две железни врати. Тази мощна укрепителна система е добре охранявана от силен за времето си военен гарнизон разположен отвътре в непосредствена близост до крепостната стена. Вътрешната крепостна стена огражда представителните светски и църковни сгради-жилищната и тронната палата на дворцовия комплекс и с пряка връзка на с дворцовия манастир на северозапад, с владетелската базилика, патриаршеският комплекс, административната сграда, красивият южен площад с казармите, водното огледало, църквата, болярското имение на югозапад.
 Всичките тези сгради и комплекси, свързани с добре поддържани улици и площади, водоснабдени с невероятна и от днешна гледна точка канализация за питейна и отходна вода. И нещо рядко срещано в тогавашния средновековен свят-бани с басейни отоплявани с топъл въздух по специални тунели и керамични тръби /хипокаустово отопление/. А в затвореното пространство между вътрешната и външната крепостна стена от  север, юг и изток  издигат множество жилища, болярски имения, манастири и църкви станали последен дом на  известни и почитани боляри, духовници и държавници или просто на обикновени хора. Сред тях като невероятен бисер току над самата река блести  Кръглата /златна/ църква- “…на устието на Тича, гдето е съградена светата и честна златна нова черква…” от българският княз на име Симеон около 907 г. Под кръглия и наос и дванадесетте белокаменни колони пред нишите, в малкия, красив атрий /двор/ пред дълбокия кладенец и пред “окото на бога” вероятно българските царе и управляващи фамилии са вземали важни решения за съдбата на българската държава. Или вперили поглед от кръглия амвон нагоре изпращали молитви за благоденствие и сила.