Ветрино е известно в научните среди с повече от 100 некропола в района. През тази година ще бъдат проучени две могили – текущата и още една през следващия месец.
 Научният ръководител доц. д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ към БАН сподели, че проучваният могилен некропол датира от ранната бронзова епоха – края на 4-о – 3-о хилядолетие пр. Хр.
 В рамките на разкопките, учените са проучили 15 структури, от които 12 са гробове. Останалите три структури са свързани с ритуали, извършвани преди, по време или след погребението. 11 от гробовете са от ранната бронзова епоха, а един вероятно е от 4 – 6 век след Христа. За тези хора знаем много малко, тъй като те са живели преди 5000 години и не са имали писменост. Възможно е всяка могила да е за отделен род, но това трябва да се потвърди с ДНК анализи на намерените останки. Разкопките показват централен гроб, около който останалите гробове са наредени във вид на дъга. В централния гроб са открити две сребърни висулки, което подсказва висок социален статус на погребания. Телата в гробовете са били покрити с червен пигмент, вероятно част от ритуална практика. Взети са проби от костите и могилния насип за по-нататъшни изследвания. Защо древните са издигали огромни могили над некрополите си остава загадка. Александров предполага, че могилата може да затваря фамилно пространство, но няма категорични доказателства за това.
 Според Александров, това са първите индоевропейци, поставили началото на индоевропеизацията на Югоизточна Европа. През тази година ще се проведат и интердисциплинарни анализи, които ще дадат по-точна информация за погребалните практики.
 Обяснението за огромния брой могили в района на настоящата Варненска област се свързва с добрите географски условия. Направени изследвания показват, че древните са се хранели основно с млечни продукти и месо. Те са били скотовъдци, а районът е изключително подходящ за това, което обяснява наличието на толкова много некрополи.