Често гражданите се шегуват с това, че Добрич е „градът на мечтите“. Само че, уважаеми читатели, напоследък все по-често си задаваме въпроса – дали мечтите не са просто да избягаш от него? Или може би да стигнеш от точка А до точка Б без да оставиш половината си кола в някоя кратероподобна дупка или да не се спънеш и да си счупиш нещо.
Да, правилно прочетохте – кратери, но пък предполагаме повечето ги виждат и знаят, така че не е нещо нечувано и невиждано за вас. Ако някой случайно се е чудил как изглежда повърхността на Луната, или какво означава фразата "лунен пейзаж", то няма нужда да инвестира в космическа програма и да излети към луната с ракета, та да я види. Достатъчно е да направи една разходка из града. Без скафандър – макар че каската не е лоша идея, може и наколенки и налакътници.
Всеки ден някои от вас си задават въпроса дали има улица в Добрич без дупки. Е, скъпи наши читатели, ние не сме сигурни за съществуването на такава, но пък ако случайно откриете, молим да ни сигнализирате и ние ще напишем позитивна новина. Това би било новина от обществено значение за нашия град.
Но нека не бъдем само критични. Важното е, че поне това се сетиха да направят, да запълнят от общината няколко дупки, макар седмица след запълването им, дупките да възкръсват – по-големи, по-дълбоки и с повече самочувствие, особено ако е валял дъжд. Не сме сигурни как се случва този феномен, не сме експерти, за това се допитахме до такива и ни отговориха, че има няколко варианта за толкова краткосрочно появяване на нови дупки - или не се запълват качествено от некомпетентни работници, или материалите са некачествени, или запълването се извършва в неподходящо време, особено ако е валял дъжд. За цялостно асфалтиране на някоя улица можем само да продължаваме да мечтаем, може би един прекрасен, слънчев ден и това ще се случи. И ако си мислите, че това е върхът на абсурда – грешите. Има и по- големи и страшни „атракции“ в нашия град.

Вече ви разказахме за забравеното колче- кракотрошач, водещо до инжекции против тетанус, но нашият екип попадна на нещо още по- абсурдно, което спокойно може да се включи в туристическите маршрути а и да изпрати човек, не да си бие инжекция против тетанус, ами направо в инвалидна количка.... ако оцелее след падането. И сега може би сега ще се зачудите, коя е пък тази атракция, освен дупките. Ами отворена шахта, разположена изключително стратегически… точно пред едно от най-елитните училища в града. До нея – супермаркет. Поток от много хора през деня и през нощта, деца, родители, бързащи граждани.
И точно там – капан.
И то не обикновена шахта. Не! Шахтата е с железен модерен капак, издаден с около 10–15 сантиметра нагоре – перфектен за спъване и разбиване на глави. А в момента… капакът е отворен, толкова тежък че обикновен гражданин сам няма как да го затвори. И освен някой заблеян човечец да се спъне в нея и да си счупи главата, то може още повече да се обърка всичко.
Дупката е достатъчно голяма, за да „погълне“ малко дете. И тук вече не говорим за хумор, а за нещо съвсем реално и опасно. Може да влезе кракът на някой загледан в телефона младеж или възрастен нищо неподозиращ човечец и да се натроши
. За вечерно време да не споменаваме, че остава незабелязана. Трябва ли да стане инцидент, за да реагира някой и поне да се затвори този капак на тази шахта, питаме ние? Ами силно се надяваме – не. Но практиката до момента ни кара да се замислим, тъй като се наблюдава тенденция, че първо трябва да се случи нещо немислимо, ненужно и да очерни дните на някой невинен, та чак тогава да се предприемат някакви действия.
Уважаеми институции, уважаеми отговорни лица –дали ще изчакате някой да пропадне в тази шахта, разположена пред учебно заведение, където преминават деца, за да се задействате?
Или този път ще ни изненадате приятно и ще се задействате без фатални инциденти? Сигурни сме, че това не е единствената оставена, кой знае защо, шахта в нашия град.
Може и да се шегуваме, че Добрич е „градът на мечтите“.
Но нека мечтите ни бъдат малко по-земни –например… безопасни улици.
И ако това звучи като прекалено голямо желание, може би трябва да започнем с нещо по-скромно, като една затворена шахта.